Глосар
Изпаряване
Изпаряването на елемент или съединение е фазов преход от течна фаза към пара. Съществуват два вида изпарение: изпарение и кипене.
Изпарението е повърхностно явление и се проявява само на фазовата граница между течната и газовата фаза. Повърхностните атоми или молекули получават енергия от заобикалящата ги среда, преодоляват привличането на други молекули и се изпаряват. Изпарението се случва само когато парциалното налягане на парите на дадено вещество е по-малко от равновесното налягане на парите.
Кипенето описва масовото явление на бързото изпаряване на течността при нейната точка на кипене. Цялата маса на течността и всички молекули, включително вътрешността и повърхността, получават енергия, за да преминат в състояние на пара. Кипенето настъпва, когато равновесното налягане на парите на веществото е по-голямо или равно на налягането на околната среда. Температурата, при която настъпва кипене, е температура на кипене или точка на кипене. Температурата на кипене варира в зависимост от налягането на околната среда.
На тази фигура по-долу са изобразени зависимите от температурата промени в масата и DSC сигнала на проба от антрацен. При екстраполирана начална температура от 213,9 °C е открит ендотермичен DSC ефект с енталпия от 147 J/g; това показва топенето на антрацена. Между 250°C и 375°C се наблюдава стъпка на загуба на маса от 100%, което е резултат от изпаряването на пробата. Първоначално само small загубата на маса е показана от изпаряването на пробата. При достигане на температурата на кипене (начало 334 °C) обаче се наблюдава бързо и пълно изпаряване чрез кипене на антраценовата проба.
На тази фигура са показани температурнозависимите промени в масата и DSC сигнала на антраценова проба. При екстраполирана начална температура от 213,9 °С е открит ендотермичен DSC ефект с енталпия от 147 J/g; това показва топенето на антрацена. Между 250°C и 375°C се наблюдава стъпка на загуба на маса от 100%, което е резултат от изпаряването на пробата. Първоначално само small загубата на маса е показана от изпаряването на пробата. При достигане на температурата на кипене (начало 334 °C) обаче се наблюдава бързо и пълно изпаряване чрез кипене на антраценовата проба.
